За проекта

Типографията е втората основна информационна революция в историята на човечеството. Тя напълно променя типа на европейската култура и се превръща в една от основните черти на Новото време.

Известно е, че южните славяни (хърватите, черногорците и сърбите) са се възползвали от типографията едва няколко десетилетия след откритието на Гутенберг. Широко разпространено е мнението, че в този период българите почти не вземат участие в голямата информационна революция. Все пак има факти, които показват, че българите също са започнали да печатат рано свои книги. Те не се изследват систематично и изчерпателно и днес някои от книгите са голяма библиографска рядкост. Много от тези първи печатни книги никога не са вземани под внимание в историята на българската култура и остават напълно непознати за образованото общество. Необходимо е спешно да се разгледат ранните български печатни книги и да се публикуват техните факсимилни издания, тъй като такова усилие ще хвърли светлина върху нивото на образование, интересите и способностите на образованите българи в периода преди ХIХ век. Тези книги, тяхното съдържание, форми и история могат да бъдат описани адекватно само когато се анализират в контекста на европейската култура, нейните тенденции и приоритети - това е една от важните цели на този проект. Ранните български печатни книги са споменати още при зараждането на славистиката, особено в произведенията на Йозеф Добровски и Павел Йозеф Шафарик. В България няма досега обобщаващи изследвания, въпреки че много автори са изучавали различни аспекти на проблема: авторите, езика, текстовете и др. В България е необходимо такова задълбочено изследване, което ще разкрие характера на нашата култура и национална идентичност.

С реализирането на дейностите на проекта ще се създаде единна картина на българското представяне в старото печатно дело, ще се очертаят особеностите на културния живот на българите (главно на техния елит) по времето на ранния европейски модернизъм. И през ХVІ – ХІІІ век са се намирали образовани хора, които са издавали по някоя малка или по-голяма книга, в която са отбелязвали, че са българи.

Работата по проекта цели да се издирят тези книги, да се дигитализират и да се популяризират заедно с обяснителни текстове от членовете на колектива. Предвижда се и отпечатването им в книжно тяло в специална поредица в малък тираж, който да се предостави на наши и чуждестранни библиотеки. Отделно внимание ще се отдели на печатното дело на банатските българи през ХІХ век, когато се създава друг книжовен стандарт на българския език. Ще се проследи участието на българските теми в прехода от устни към печатни форми на поетическо творчество, по-специално пътят на легендата за Владимир и Косара – дъщеря на българския цар Самуил.

Изследванията върху печатните книги ще бъдат представени пред българската и международната научна общност в публикувани статии по отделни въпроси. Предвижда се издаването на сборник по въпросите на старата българска и старата славянска печатна книга, в която научният колектив ще представи резултатите от проведените изследвания и концепция за техните интерпретации.

Людмил Чехларов, 1969

Екип

Проф. д-р Лилия Илиева

Ръководителката на проекта проф. д-р Лилия Илиева има дългогодишен научен опит, над 120 научни публикации в България и чужбина, автор е на 8 книги (5 - в съавторство). Върху проблематиката на проекта е публикувала в България и Полша – автор е на книга за българския език в епохата на ранния модернизъм, както и на няколко изследвания върху езика на авторите и съставители на български книги през ХVІІ в. Петър Богдан Бакшич (Деодатус) и Филип Станиславов; направи нова публикация върху българското речниче от ХVІ в. на костурски диалект, издадено от Ал. Ничев.

Проф. д-р Маргарет Димитрова

Проф. д-р Маргарет Димитрова е специалист по история на българския език в СУ „Св. Климент Охридски“ (но в проекта участва в лично качество) със специален интерес към печатната традиция на българските католици. Има опит в работа със старопечатни требници, южно- и източнославянски, молитвите за родилки в които е съпоставяла с версиите на молитвите в ръкописи, като по този начин е търсила образците на печатните издания. Нейн е краткият очерк върху литературата на българите католици от XVII век в най-новата История на българската средновековна литература (С., 2009, съст. А. Милтенова). В този проект ще допринесе за изследване на езика на старопечатните книги и при избора на едиторски стандарти. Има опит и в електронната обработка на средновековни ръкописи. Има над 100 научни публикации и над 150 цитирания.

Доц. д-р Лъчезар Перчеклийски 

Доц. д-р Лъчезар Перчеклийски изследва историята на езика (в това число и на новобългарския книжовен език). Голяма част от статиите му са лексиколожки и са посветени на словообразувателните процеси в българския език през различни етапи от неговото развитие ‒ старобългарски език, среднобългарски език, Българско предвъзраждане и възраждане.

Доц. д-р Радослав Цонев

Доц. д-р Радослав Цонев има множество публикации в сферата на българската диалектология. Той е автор и на редица изследвания за особеностите на българската разговорна реч, която е по средата между диалектното и книжовното (една част от лексиката в нея е книжовна, а друга – навлиза от народния език).

Доц. д-р Гергана Падарева-Илиева

Доц. д-р Гергана Падарева-Илиева е един от малкото български лингвисти, занимаващи се с експериментална фонетика, но също така тя е автор и на проучвания за актуални правописни и правоговорни тенденции в развитието на съвременния българския език. Нейната компетентност ще бъде от голяма полза за съвременната графична адаптация на речниците.

Гл. ас. д-р Биляна Тодорова

Гл. ас. д-р Биляна Тодорова е специалист по стилистика, изследва компютърно опосредствената комуникация и езиковите особености на публицистичния текст. Автор и на публикации с лексиколожки характер. Голяма част от думите в речниците имат стилистично маркирани, необичайни езикови употреби, затова нейното участие в проекта е ценно.

Гл. ас. д-р София Мицова

Гл. ас. д-р София Мицова е социолингвист. Нейните изследвания за лексикалните и граматични промени в съвременния български език (включително и в речта на българите, живеещи в чужбина) също имат отношение към темата на проекта. Изготвянето и публикуването на речниците през XIX век е в пряка връзка с обществените процеси и изграждането на книжовния български език през посочения период.

Гл. ас. д-р Любка Ненова

Гл. ас. д-р Любка Ненова е специалист по старобългарски език и история на българския език в Югозападния университет. Изследвала е каноните в чест на Иван Рилски (1 монография и няколко статии), публикувала е трудове, посветени на езика на Чертковия препис на Паисиевата История. Ще съдейства за реализацията на проекта с компетенциите си по история на езика и едиторските си умения.

Ас. д-р Красимира Хаджиева

Ас. д-р Красимира Хаджиева работи основно по проблемите на българската морфология в компаративен план, но има и статии, посветени на семантичните особености на обекта на притежанието в българския език.

Д-р Сенем Конедарева

Сенем Конедарева е завършила докторска програма в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Работи в Американския университет в Благоевград. През изминалата година работеше като асистентка в Университета в Анкара. Изследвала е евиденциалността и ще допринесе за изследване на граматическите особености.

Д-р Андрей Бобев

Андрей Бобев е доктор и филолог в Кирило-Методиевския научен център към БАН. Той има опит в изследването на средновековни ръкописи, старопечатни книги, както и в проекти по дигитализация на ръкописи. Бобев има преподавателски стаж в средното и висшето образование.

Ас. д-р Наделина Ивова

Д-р Наделина Ивова е завършила докторантска програма в ЮЗУ "Нефит Рилски". Изследва етимологическата фигура в българския език. Повечето ѝ публикации са свързани с езиковите особености на народното ни творчество.

Габриела Стойнев

Габриела Стойнев е докторант в ЮЗУ, наша сънародничка от Западните покрайнини - район, от който е и първият български печатар Яков Крайков. Ще съдейства при издирването на текстове.

Веселка Лазарова

Веселка Лазарова е студентка в специалността Лингвистика в ЮЗУ.