Петър Богдан

Петър Богдан (подписвал се е и като Bachsich, Bacsich, Baksich, Petrus Deodatus) е български интелектуалец, преводач и автор на богословски и исторически съчинения, също – и първият български поет, който си служи с римата. Възпитаник на Чипровското граматическо училище, на Клементинската колегия в Рим и на Илирийския колеж в Лорето. Заемал е църковния пост на Софийски католически архиепископ, роден през 1601 година в Чипровец и починал през 1674 година пак там. Житайски и творчески път:

1618 г. – влиза в ордена на Францисканците.

1622-1626 г. – изучава богословие в Рим, в Клементинската колегия.

1627 г. – отива в Илирийския колеж в Лорето.

1629 г. – намира се в Рим, в манастира Ara coeli, където, заедно с хърватина Рафаел Левакович, работи върху глаголическото издание на Missal rimskij (отпечатан през 1631 г.).

1630–1638 – кустод на францисканската кустодия, която получава статут през 1624. г.

1637 – провъзгласен за Галиполски епископ

1638 – издава в Рим първата си книга – Meditationes S. Bonaventurae, to yest Bogoglivbna razmiscglianya od otaystva odkupglienya coviçanskoga S. Bonaventurae cardinala prenesena v yezik Slovinski, trudom P. O. F. Petra Bogdana Baksichia. Romae, Typis Sacrae Congreg. de Propag. Fide 1638. Книгата е превод от италиански на съчинение, смятано в миналото за труд на св. Бонавентура. Съдържа и авторски части, от които най-важна е поетическата творба „За двойната смърт на човека“.

1643 – издава книгата „Blagoskroviscte nebesko Marie Divicze Mayke Boxye. Preneseno po G. F. Petru Bogdanu Baksichiu“. Romae, apud Franciscum Monetam 1643. Книгата е превод от италиански език на труда на Андреа Джелсомини „Tesoro celeste della divozione di Maria Vergine Madre di Dio“ (1618). На титулната си страница книгата съдържа българския герб, което е първо представяне на български герб от българин. Този герб е включен и в полето на личния герб на Петър Богдан, който също е представен там . Тъй като книгата е извънредно рядка, дълго време за български герб, представен в нея, се смяташе едно погрешно изображение, взето от географска карта. Екземпляр от книгата беше издирен в рамките на проекта през 2017 г. в град Дубровник, Znanstvena knjižnica, където беше подписано споразумение между директорката на библиотеката и ръководителя на проекта за евентуално съвместно издание на труда, който съдържа и предговор, написан от Петър Богдан.

1643 – провъзгласен е за първи Софийски архиепископ, след като е успял да издейства въздигане на Софийската епископия в архиепископия.

1667 или 1668 г. – завършва труда си „Fratris Petri Deodati à Chiprovatio Ordinis minorum de Observantia Archepi[scopi] Sardicensis Sophiensis nuncipati de antiquitate Patrerni soli, et de rebus Bulgaricis ad suos Compatriotas“ („За древността на бащината земя и за българските дела“). Този труд е издирван дълги години. През 1979 г. Божидар Димитров направи съобщение, че е открил във Ватиканския архив ръкопис от 9 страници, написан от хърватския свещеник и филолог Иван Пастрич. В него Пастрич на италиански език разказва, че му е даден от автора за редактиране труд на Петър Богдан (Mons. F. Pietro Bogdani Zoccolante), след което се съдържа текст на латински, който може да се приеме за предговор, три глави и началото на четвърта глава от историческото съчинение на Петър Богдан, заедно с бележки, които се отнасят до различни глави на предоставения му за редактиране текст, достигащи до двайсета глава. През 2017 г. Лилия Илиева откри пълния текст на авторския ръкопис на Петър Богдан в Biblioteca Estense Universitaria в град Модена, Италия. Там той се съхранява във фонда Campori със съвременна сигнатура gamma.Y.5.8.