Изследвания

Иван Илиев (2018)
Житието на света Петка Търновска в латински превод
(Старобългарско-латински и латинско-старобългарски речник)

Подготвен за електронно издание съпоставителен речник от Иван Илиев (с ред. М. Димитрова) на едно среднобългарско произведение, което има латински превод. Изготвен е върху съкратената печатна версия на Житието на св. Петка от Патриарх Евтимий – по изданието на Б. Вукович от ХVІ в. във Венеция.
Иван Илиев издири нов екземпляр от тази книга в Пловдивската библиотека "Иван Вазов". Вероятно с намесата и посредничеството на Петър Богдан тази съкратена печатна версия е преведена на латински от хърватина Левакович и влиза в аналите на боландинистите. По издирения от Л. Илиева латински текст Ив. Илиев направи два речника латинско-славянски и славянско-латински, за да покаже рецепцията на това произведение в Европа. Речникът показва, че това са два книжовни езика с изградена християнска терминология с общи корени (християнския гръцки), което улеснява превода и рецепцията на среднобългарското оригинално произведение в Европа.

Лилия Илиева (2018)
Открит е първият трактат върху българската история: Петър Богдан, за древността на бащината земя и за българските неща
BALKANISTIC FORUM Vol. 1/2018

The historical tractate of Petar Bogdan (Petrus Deodatus), written in the Seventeenth century, has been considered to be lost, although a small fragment of the text was known in a edition by the Croatian priest and philologist Ivan Pastrić. The author found the original manuscript of the tractate which contains near 200 pages. The whole text is composed of Prefece, seventy chapters, some documents and Epilogue. The text of the tractate will be published soon.

Лилия Илиева (2017)
Непозната в науката печатна книга от 1679 година на българина Марко Чипровски
Български език 64 (2017), 3, 114–117

В хода на работата си по проекта „Гутенберговата революция и българите“ попаднах на неочаквана находка: книга, отпечатана в Прага, Старе место, през 1679 г., чийто автор е непознатият засега Марко Чипровски. Книгата се съхранява в Чешката национална библиотека. Трудът е дисертация по обща теология със заглавие Jubilaeum scholasticum, seu theses ex universa theologia, in quinquaginta quaestiones, ex sacra pagina utriusque testamenti decerptas, & scholastice resolutas.

Лилия Илиева (2017)
Първата публикувана българска поетическа творба на новобългарски език (1793 г.)
Сборник доклади от Международната научна конференция на Факултета по славянски филологии „Надмощие и приспособяване“

This article describes the newly discovered first poetry (lyrics) in Modern Bulgarian printed in 1793 in Rome as a part of a multilinigual book. The Bulgarian text was written by an unnamed Bulgarian student at a Catholic school who was well acquainted with the Cyrillic alphabet and the written tradition of the Bulgarian Orthodox literature and had also been heavily influenced by the tradition of the Dalmatian poetry.

Лилия Илиева (2017)
Новооткрита първопечатна книга на български автор от 1679 година
„ORBIS LINGUARUM“, Vol 15 (2)

Until now, only three Bulgarian books published in the 17th century have been known, and the three have been published by Bulgarians educated with financial support from the Catholic Church. I managed to find another book, written by a Bulgarian and published in 1679.
This is a short philosophical and theological work (thesis) by Marcus of Chiprovetz, written in Latin „in the spirit of Johannes Duns Scottus“ philosophy and printed in Prague. The author is said to have received his schooling from the school at Chiprovetz (modern northwestern Bulgaria).

Лъчезар Перчеклийски, Лилия Илиева (2017)
Южнославянски ръкописен сборник от първата половина на ХVІІІ век.
In: Contributions to the 21st Annual Scientific Conference of the Association of Slavists (Polyslav). Band 21 (p. 195-202)

Предмет на статията е един южнославянски ръкописен сборник от първата половина на XVIII век, който се съхранява в Националната библиотека „Сечени“ в Будапеща (Унгария) под сигнатура І Quart. Valah. Микрофилм от този писмен паметник е подарен от проф. Цанко Младенов на Катедрата по български език в Югозападния университет „Неофит Рилски” в Благоевград. Целите на изследването са:

  • да се потърсят и посочат други произведения, които съдържат някои от частите на ръкописния южнославянски сборник;
  • да се предложи хипотеза за времето и причината за написването на този сборник;
  • въз основа на сравнителен анализ на почерка да се посочи южнославянското сръбско влияние в калиграфската школовка на автора на сборника.

Радослав Цонев (2017)
Български исторически и фолклорни мотиви в книгата "Razgovor ugodni naroda slovinskoga" и в латинския ѝ превод
In: Contributions to the 21st Annual Scientific Conference of the Associations of Slavists (Polyslav). Band 21, p. 282-290.

This article examines some Bulgarian motifs and characters in the book Razgovor ugodni naroda slovinskoga of the Dalmatian writer Andrija Kačić Miošić. Heroic and legendary motifs from Bulgarian history and folklore are presented in the original work of Kačić Miošić, as well as in the Latin translation of the book, made by Emerik Pavić.

Сенем Конедарева (2017)
"Духовни глас и молитви къси" и "Молитвено книгче": ценни издания от книжовното наследство на банатските българи.
В: Българистични четения - Сегед 2017 (Сборник с доклади от едноименната Международна конференция, проведена на 8 - 9 юни 2017 г. в Сегед, Унгария). Сегед, 2017, с. 175 - 184.

The main focus of this paper is two books from the Banat literary tradition presenting the first stage of the efforts for creating an official literary micro language of the Banat Bulgarian community. Duhovny glas ali molitvi kasi and, Molitveno knigce - published by the Beshenov clergyman Andria Klobuchar are interesting for the linguists to be researched from many aspects: first the orthographic system in which the texts are presented is not the same as the one of the official language used nowadays, the texts are written in Paulician language with pre-official orthography adapted by Klobuchar. Discussed is the question about the originality of the texts based on comparative analysis with some early Catholic texts created for the use of Paulician community settled in Bulgaria.

Сенем Конедарева (2017)
Език и идентичност – два примера от литературната традиция на банатските българи (Language and identity - two examples of Banat Bulgarian literary tradition).
В: Лятно училище по лингвистика 2017, Институт за чешки език и теория на комуникацията, Факултет по изкуства, Карлови универститет, Прага, 22-27 август 2017, Литомишл, Чехия.

Красимира Хаджиева (2017)
Книжнината и езикът на банатските българи

Списъкът е изготвен в рамките на проект „Гутенберговата революция и българите“.

Лилия Илиева (2016)
Езиковият чар на висшето общество (По материали от 1850 година)
В: Научни трудове. т. 54, кн. 1, сб. А, Пловдив, 2016, с. 62-75

In the year 1850 the almost unknown Thomas Michailovich Kralevsky published in Constantinople a French-Greek-Bulgarian dialogs and a small trilingual vocabulary. Alongside the French and the Greek texts, the Bulgarian part of the book presents examples of conversations which involve well-educated people who are interested in theatre, music, fashion, the beauties of Bulgarian places and so on, as well as some examples of small-talks. The strategies of the polite conversation are well-developed, the synonymy is rich, only a few words are borrowed from Turkish, but there are also some English borrowings. Some phonetic and morphological features indicate that Thomas Kralevsky was born in Macedonia. For example, the vowel /u/ as a result of the development of /ą/ is most common elsewhere in the texts, but it is used as a mark of prestige and the native dialect of Kralevsky had the vowel /a/ as a result of /ą/.