Марко от Чипровец

Засега единствените неоспорими данни за автора са тези, които се съдържат в книгата. Той е означен на титулната страница и се е подписал в уводното послание към своя покровител и меценат като P . Marcus à Chiprovatio, т.е. „Отец Марко от Чипровец “ или „Отец Марко Чипровски“. Пак на титулната страница защитата е обявена от „Отец Марк[ус] от Чипровец ( „à P[atre]. Marco à Chiprovatio“), „Принадлежащ към Ордена и Свещеническата общност и възпитаник на „Света Мария Възнесена“ в провинция България“ (Ejusdem Ordinis ac Institutis Sacerdote, ac Provinciæ Bulgariæ S . MARIÆ Assumptæ Alumno). „Света Мария Възнесена“ е името на тогавашния католически храм в Чипровци, от който днес са останали само основите; на местното население тя е известна като „Санта Мария“. Към нея е имало училище и е интересно, че авторът на философския труд и претендент за научна степен е представен именно като възпитаник на това училище.

Не е невъзможно авторът да е Марко Пеячевич - един от представителите на тази известна и заслужила фамилия, в която има и други нейни представители с името Марко. За него е известно малко, споменава се, че е учил в Перуджа, Италия, което е възможно да се дължи на погрешно разчитане на означението Прага: „Пак от тази фамилия (вероятно братовчед или чичо на Георги Пеячевич) бил Марко Пеячевич, провинциален викарий на Българската католическа провинция по време на въстанието. Учил в гр. Перуджа, Италия, около 1676 г. Той също участвал активно във въстанието и след неговото потушаване заедно с други чипровски духовници първоначално се настанил в манастира „Св. Мариам Ниграм” в Карансебеш. През 1693 г. се преместил в Сибиу, а след това станал игумен на манастира „Св. Франциск” до влашката столица Търговище“ (срв. Нешев, Г. Културни прояви на българския народ. XV—XVII в. С., 1978, с. 95.).

 

Някои други от известните представители на рода са посочени по-долу, сред тях също се срещат лица с името „Марко“.

Георги Пеячевич (? – 1725). Най-известният ръководител на Чипровското въстание от 1688 г. е Георги Пеячевич, роден в Чипровци през 1655 г. Заради своите заслуги Пеячевич и братята му са удостоени с баронски титли, които са потвърдени наново от император Карл VI през 1712 г. Умира в изгнание на 18 март 1725 г., както се смята, в Бач, Унгария.

Марко Пеячевич (1664 – 1727), барон, роден в Чипровец, след разгрома на въстанието го напуска и се заселва в Славония.

Яков Пеячевич (1681 – 1738) е роден в Чипровец и го напуска като малко дете след въстанието. Изучава философия и теология във Виена. Защитава докторат по философия във Търнава (днес – в Словакия), където е бил и decanum linguarum. Живее известно време в Лорето и Рим. Завършва живота си като ректор на училището в Загреб. Оставил е обемист труд по география, отпечатан в Загреб през 1741 г.

Франц Ксавер Пеячевич (1707 – 1781) е завършил теология в Грац, където е бил и преподавател по канонично право и по спекулативна теология. След смъртта му, в Калоча през 1799 г. е отпечатан негов исторически труд под заглавия „История на Сърбия“, но заглавието е дадено от издателя. Съчинението представлява диалог между българин (Пеячевич) и сърбин по исторически въпроси. Третият диалог (стр. 67 – 109) е изцяло посветен на българската история. От този автор са останали и два обемисти ръкописа с историческо съдържание.

През 1772 г. австрийската императрица Мария Терезия присъжда графска титла на Йосиф Пеячевич (1710 – 1787) и оттогава наследниците му имат тази титла. Двама от тях са банове на Хърватия:

Граф Владислав Пеячевич (1824 – 1901.) Изпълнява функциите от 1880 до 1883 година.

Граф д-р Теодор Пеячевич (1855 – 1928). Хърватски бан от 1903 до 1907 година, а от 1913 до 1917 е хърватски министър в унгарското правителство.

Дора Пеячевич (1885 – 1923). Велика композиторка, родена в графското семейство Пеячевич.