Старопечатни книги

Първата книга, която издава Петър Богдан, е „Meditationes S. Bonaventurae, to yest Bogoglivbna razmiscglianya od otaystva odkupglienya coviçanskoga S. Bonaventurae cardinala prenesena v yezik Slovinski, trudom P. O. F. Petra Bogdana Baksichia“. Romae, Typis Sacrae Congreg. de Propag. Fide 1638. Книгата е превод от италиански на съчинение, смятано в миналото за труд на св. Бонавентура. Съдържа и авторски части, написани от Петър Богдан, от които най-важна е поетическата творба „За двойната смърт на човека“.

Изтегли

Това е втората отпечатана книга на Петър Богдан. Оригиналното заглавие е „Blagoskroviscte nebesko Marie Divicze Mayke Boxye. Preneseno po G. F. Petru Bogdanu Baksichiu“. Romae, apud Franciscum Monetam 1643. Книгата е превод от италиански език на труда на Андреа Джелсомини „Tesoro celeste della divozione di Maria Vergine Madre di Dio“ (1618). На титулната си страница книгата съдържа българския герб, което е първо представяне на наш герб от българин. Този символ е включен и в полето на личния герб на Петър Богдан, който също е представен там . Тъй като книгата е извънредно рядка, дълго време за български герб, представен в нея, се смяташе едно погрешно изображение, взето от географска карта.

Екземпляр от книгата беше издирен в рамките на проекта през 2017 г. в град Дубровник, Znanstvena knjižnica, където беше подписано споразумение между директорката на библиотеката и ръководителя на проекта за евентуално съвместно издание на труда, който съдържа и предговор, написан от Петър Богдан.

Изтегли

Книгата на Петър Богдан – „Meditationes S. Bonaventurae, to yest Bogoglivbna razmiscglianya od otaystva odkupglienya coviçanskoga S. Bonaventurae cardinala prenesena v yezik Slovinski, trudom P. O. F. Petra Bogdana Baksichia“. Romae, Typis Sacrae Congreg. de Propag. Fide 1638; има второ издание, направено от босненския францисканец Мариян Лекушич във Венеция през 1730 година. Мариан Лекушич споменава, че книгата има първо издание, без да сочи името на Петър Богдан. В своята публикация той е направил редакция на езика, поради което изданието е много интересно с оглед езика на Петър Богдан. От съвременна гледна точка публикацията на Мариан Лекушич е плагиатско, но за ХVІІІ век такава практика не е била необичайна и осъдителна. За Мариан Лекушич се знае, че е от град Мостар, днес – в Босна и Херцеговина. През 1720 година е бил учител по философия в хърватския гред Сплит, а през 1727 г. – учител по етика в град Шибеник.

Изтегли

Основното съчинение на Петър Богдан е „Fratris Petri Deodati à Chiprovatio Ordinis minorum de Observantia Archepi[scopi] Sardicensis Sophiensis nuncipati de antiquitate Patrerni soli, et de rebus Bulgaricis ad suos Compatriotas“ („За древността на бащината земя и за българските дела“). Този труд е издирван дълги години. През 1979 г. Божидар Димитров направи съобщение, че е открил във Ватиканския архив ръкопис от 9 страници, написан от хърватския свещеник и филолог Иван Пастрич. В него Пастрич на италиански език разказва, че му е даден от автора за редактиране труд на Петър Богдан (Mons. F. Pietro Bogdani Zoccolante), след което се съдържа текст на латински, който може да се приеме за предговор, три глави и началото на четвърта глава от историческото съчинение на Петър Богдан, заедно с бележки, които се отнасят до различни глави на предоставения му за редактиране текст, достигащи до двайсета глава. През 2017 г. Лилия Илиева откри пълния текст на авторския ръкопис на Петър Богдан в Biblioteca Estense Universitaria в град Модена, Италия. Там той се съхранява във фонда Campori със съвременна сигнатура gamma.Y.5.8.

Изтегли

Зарцало истине мед царкве источне и западне. От дон Карсту Пеикића од ћипровац. У Мнецие [Венеция], 1716. През 1730 г. книгата е преписана на глаголица от Марко Кузмичевич от град Задар, Хърватия, който и я е редактирал езиково.

Изтегли

В Историческия фонд на Народната библиотека на Република Чехия в Прага под сигнатура 65 c367 се пази екземпляр от книга, отпечатана през 1679 г. в Прага, в печатницата на Даниел Михалик в Старе Место. На титулната страница е означено, че това е труд за дипломиране, теза (дисертация) по Обща теология (Theses ex universa theologia), защитен пред председателстващ Аманд Херман. Обучението и трудът на автора са с финансова поддръжка, стипендия, отпусната във връзка с годишнина (Jubilaeum scholasticum, както е означено на титулната страница). Дисертацията е защитена публично. Очевидно са имали много добър прием и са били оценени високо, щом са били публикувани. Трудът е „ Дисертация по обща теология в петдесет въпроса, взети от Светото писание от двата Завета, и обяснени научно в духа на Джон Дънс Скот“. Тъй като „Дисертация по обща теология“ (Theses ex universa theologia), както беше посочено, е формула, обясняваща жанра на труда, за заглавие приемам израза „Петдесет въпроса, взети от Светото писание от двата Завета и обяснени научно“. Подзаглавието буквално гласи: „В духа на изискания доктор Джон Дънс Скот“ (Quinquaginta questiones ex Sacra Pagina utriusq Testamenti decerptas, & Schlastice resolutas. Ad mentem Doctoris Subtilis, Joannes Duns Scoti. „Изисканият доктор“ (Doctor Subtilis) е разпространено означение на големия средновековен философ Джон Дънс Скот, използвано често от мнозина. Също и труд „В духа на Дънс Скот“ е често означение на философски и богословски трудове на автори от францисканския орден, тъй като Дънс Скот се смята за основен теоретик на ордена.

Изтегли

Екземпляр без заглавие и данни за издаване. Запазен е до 210 страница. Съдържа няколко гравюри. В запис е означена от собственик на екземпляра годината 1880.
Започва с „Отче наш“, „Аве Мария“, „Верую“, „Десет Божи заповеди“ .
Следват молитви, литании и т.н. По езикови особености е свързана с българите от Банат, и Трансилвания .
Д-р Сенем Конедарева идентифицира книгата с „Молитвено книгче“ и предполага, че е издадена след 1860 от Андрия Клобучар по настояване на бешеновци, които искали да имат на своя език поне основните църковни песни и молитви.

Изтегли

Сборникът съдържа:

1. Книгата Duhovni glas ali Mulitvi kasi: Detu sutrina i vecsar. pud s. Misa, na prech, i sled Ispuved i Pricses, i u seku vreme moxatse da se molat, za Bogoljubni Kraztjane Palichene / Sled Andria Klobucsár sas nóvi mulitvi i pesmi drugu dumestinu izdavanji ud Iván Jäger misnich i Nikola Petrov. – Szigyidin: G. Burger, 1880. – 252, VII c. Запазени гравюри.
2. Книгата Balgarschi carkveni pesmi za prez gudinata na praznici I u seku vreme u kasu ubarnati na pavlichenschia jezich ud Andrija Klobucsár. U Szigydin. Gusav Burger, 1881.
3. Ръкописни молитви, повечето ‒ на банатски български; но и на латински.

Изтегли